Веднъж Кришна с приятелите си пасял телета на поляните на Вриндавана. Когато дошло време за водопой, Кришна подкарал стадото към брега на река Калинда и видял на пясъка по брега мъртви пастири и до тях паднало стадо крави. И пастирите и кравите загинали, пиейки вода от реката Калинда. Руслото на тази река лежало над голям подземен водоем, в който обитавал страшния стоглав змей Калия и имало тесен проход, съединяващ водоема с реката. Умъртвяващата отрова на змея прониквала в реката и отравяла всичко живо. По-рано Калия живеел на друго място и водите на Калинда били чисти. Той се заселил в този подземен водоем, спасявайки се от Гаруда, могъщия син на Вината.

Отдавна имало обичай, нагите два пъти месечно да носят на Гаруда вкусна и обилна храна. И стоглавият змей Калия също спазвал този обичай. Но веднъж гордият и могъщ нага се възмутил и не само не донесъл данъка на Гаруда, но сам изял онова, което донесли другите наги.

Гаруда тогава се ядосал и се нахвърлил към Калия, решил завинаги да свърши с него. Но Калия бил могъщ змей, а отровата му - смъртоносна. Стоте глави немигащо се вторачили в сина на Вината, отворили страшни усти, оголили остри зъби, пълни с убийствена отрова. Като мълния Калия нападал Гаруда, но ловкия син на Вината избягвал всеки път ухапване, а после се извъртял и нанасял с крилото си тежък удар на непокорния змей. И тоава Калия се изплашил и, спаявайки се от ноктите на Гаруда, се хвърлил във водата на Калинда, която царя на пернатите не смеел да докосва.

Веднъж Гаруда ловил риба в река Калинда, за да я вкуси и утоли измъчващия го глад. И когато възнамерявал да изяде уловената риба, към него се обърнал благочестив подвижник, преминаващ наблизо и го помолил да запази живота на рибата. Подвижникът жалел жените и децата на тази риба, за тях гибелта на бащата и съпруга би била безутешна мъка. Но Гаруда бил толкова гладен, че не послушал подвижника и изял уловената риба. И тогава гневния брахман му казал: "Ако ти, Гаруда още веднъж докоснеш водите на Калинда и пипнеш там някаква риба, в този час ще загинеш." И никой не знаел за това заклинание, но Калия някак си научил. Затова могъщия змей с целия си род се скрил от Гаруда в светлите води на Калинда, а сина на Вината не смеел да пристъпи забраната.

От тогава могъщият змей Калия и целия му род се заселили в голямото езеро, лежащо под коритото на Калинда, но понякога прониквали в речните води и ги отравяли със своята силна отрова. И някога чистите води на река Калинда станали убийствени за всичко живо. Даже птиците, прелитайки над реката, загивали от изпаренията, вдигащи се над водата, и мъртви падали в речните вълни. И когато бурни ветрове занасяли отровните пари в гората, всичко живо измирало.

Когато Кришна дошъл на този браг на Калинда, той не изпитал страх. Качил се на върха на едно дърво кадамба, надвиснало над водата и смело скочил в отровната река. И изведнъж водите се разпенили и кипнали от отрова, излязла от змиите, разтревожени от Кришна. Но опасната вода не причинила никаква вреда на сина на Яшода. Като могъщ слон той се плискал във водите на Калинда, играел и плувал, весело удряйки с длани по отровните вълни. Плясъка от водата и радостните викове на къпещия се Кришна разтревожили Калия, и озлобен, стоглавия змей изплувал от своето убежище на повърхността, и със здрави пръстени обвил тялото на сина на Яшода. Когато приятелите на Кришна го видели в обятивта на змея, ужас обзел душите им и те безчувствено паднали на земята, а телетата силно и продължително замучали, ронейки тъжни сълзи.

А през това време в горския Лагер на Нанда във Вриндавана се появило страшно предзнаменование - предизвестие за нещастие: непрекъснато се тресяла земята, черни облаци покрили небето, огнени езици се появявали на небосвода, страх обхванал съплеменниците на Кришна и Баладева. Пастирите и пастирките в силно вълнение се запътили при владетеля си и го разпитали ще се върне ли Кришна със своите другари. Всички те много обичали прекрасния син на Яшода и се опасявали за живота му.

За първи път той закарал стадото в далечна гора без Балдева, и за всички изглеждало, че не случайно се тресе земята и е помръкнало небето. "Да не се е случила беда с Кришна" - говорили пастирите един на друг и тръгнали да търсят навсякъде сина на Яшода. А могъщият Баладева само се смеел, гледайки тъжните лица на разтревожените. Той не вярвал, че някой може да причини нещастие на по-младия му брат.

В търсене на Кришна пастирите тръгнали по следите му към брега на река Калинда и видели неподвижен сина на Яшода, стиснат от стоглавия змей. И мъка сковала душите им. Те се струпали около наведената Яшода и заридали заедно с нея, оплаквайки Кришна. Струвало им се, че живота им завинаги си отива, че никога повече няма да свети слънцето, че никога няма да видят усмивката на Кришна и света за тях е опустял навечно.

Благородният Нанда и верните му слуги не можели спокойни да гледат младия Кришна в отровните води на Калинда, в обятията на злия змей и имали намерение да се хвърлят в реката на помощ на Кришна, но Баладева не им позволил. Той ги задържал на бреа с мощната си ръка. И наистина те не можели да помогнат на сина на Яшода - само напразно биха загинали.

Когато Кришна видял своите роднини и приятели на брега на Калинда, обзети от мъка, станало му много жал за тях. И тогава тялото му изведнъж започнало да се разширява, а пръстените в които Калия стискал сина на Яшода започнали да се развиват и развиват докато съвсем не се развили и Кришна се оказал на свобода. Могъщият змей неистово се разярил, бузите му се раздули, дъха му бил изгарящ, смъртоносна отрова се стичала от зъбите му във водата, раздвоените му езици алчно се поклащали и двеста немигащи очи се взирали с омраза в Кришна, стремейки се да лишат сина на Яшода от живот с всичка сила. И когато змея се нападнал Кришна, този, както страшния Гаруда, повелител на пернатите, като пумпал започнал да се върти във водата около змея и Калия нямал сили да го достигне. И яростният змей преследвал Кришна докато силите му останали съвсем малко. А когато Калия се уморил и наклонил своите глави във водата, тогава Кришна скочил на широката му шия и започнал да танцува, тъпчейки всички сто глави на змея с крака. Но яростта още не била напуснала Калия. Той отново и отново се опитвал, извъртайки се, да ухапе Кришна, но Кришна не му позволявал да се вдигне. Все по- дълбоко и по-дълбоко се потапял отслабващия змей във водата, и сили съвсем не му останали. И тогава жените на Калия, натъжени се обърнали към сина на Яшода с молба да пощади съпруга им. Справедливият Кришна съжалил жените и роднините на Калия и не го погубил. Той спрял да тропа по змея, пуснал го на свобода, но му заповядал незабавно да напусне Калинда и да се засели от днес със своите роднини в далечния океан на остров Раманака.

"Нека - казал Кришна на стоглавия змей - река Калинда да бъде чиста. Нека тя служи на хората и им носи радост".

И змиите си тръгнали от Калинда и се заселили на остров Раманака в далечния океан, и Гаруда не ги препятствал, не им пречел спокойно да се размножават.

А река Калинда се очистила от отровата, водите й се прояснили, в нея отново се заселили риби, и бреговете се раззеленили, а пастирите и кравите, паднали някога безчувствени от отровните води, изведнъж се съвзели и оживяли.

Съвзели се и се развеселили и Нанда, и Яшода, и всички близки на Кришна, когато той излязъл на брега на Калинда, победил стоглавия змей. Пастирите и пастирките, щастливи го прегръщали и целували от радост и му желаели дълги години живот и победа над враговете.

Скоро слънцето слязло под дърветата, нощна тъмнина обхванала бреговете на Калинда и цялото волно племе на Нанда се потопило в мирен сън на тревата на крайбрежната поляна.