Кришна 19

Гибелта на Канса

След дългия път бързата колесница довела пратеника на Канса, благородния Акрура в славната столица Нанда. Над Гокула вече се спускала вечер, благодатното слънце се скрило зад далечни гори, тихи ветрове донесли от Ямуна в столицата на Нанда речна прохлада. Братята Баладева и Кришна вече отдавна пристигнали у дома със стадото си, починали от дневната работа, умили се и сменили дрехите си. Дрехата на единия брат била жълта, а на другия - синя. Рохини и Яшода грижливо сресали синовете си, украсили ги със свежи цветя, нахранили ги и ги напоили. Кришна бил тъмнолик, а Баладева - белолик, но и двамата били млади, силни и прекрасни. И двамата имали могъщи ръце, здрави крака, широки рамене и чертите на лицата им били съразмерни. Всички били доволни от синовете на Рохини и Яшода, те били със всеки приветливи, добри и правдиви.

Братята весело играели с приятелите си, когато колесницата на Акрура спряла пред вратата на двореца на господаря. Кришна и Баладева почтително посрещнали посланика на Канса, поканили го в гостната и го настанили на почетно място. Когато посланика на Канса отдъхнал след дългия път и утолил своя глад и жажда, Кришна с позволението на Нанда, по обичай се обърнал към госта с въпрос.

"О благородни Акрура - казал му Кришна - всички ли твои роднини и близки са здрави? Спокоен ли беше пътя ти в нашата столица? Благополучен ли е владетеля на Матхура, здрав ли е? Кажи ни, какво те доведе в страната на пастирите и пастирките, в мирното царство на господаря Нанда?"

В отговор правдивият Акрура разказал на Нанда, Кришна Баладева, и на всички близки на царя за това, че Нарада - великият пророк е идвал в Матхура и е открил на Канса, че Деваки е родила седмия и осмия си синове; че Васудева ги е скрил в Брадж при Нанда, че господаря на Гокула като родни деца е отгледал синовете на Деваки, и че те се казват Баладева и Кришна. "Когато Канса научи всичко това - продължил своя разказ Акрура - той заповяда да бъде устроен в Матхура голям празник в чест на милосърдния Шива и да поканят на него всички околни управници. На този празник ще има голямо състезание по борба и юмручен бой, и Чанура, Муштака и Тосалака, могъщите войни на Канса, ще предизвикат всеки, който иска да премери сили с тях в честен двубой. Мен - казал на Нанда Акрура - ме изпрати Канса да те поканя - тебе и цялото твое волно племе на този празник. Канса те моли, велики царю, да дойдеш със щедри дарова на гости в Матхура. Приискало му се е на Канса да опита твоето мляко, извара и масло."

Нанда с внимание изслушал Акрура, а после, като поразмислил, и в съгласие с Баладева и Кришна приел поканата на Канса и наредили на пастирите и пастирките да се приготвят за пътуване до Матхура.

Когато пастирките чули, че Кришна заедно с Баладева, Нанда и други пастири заминава в столичния град на Канса, се натъжили. Страхували се от дългата раздяла с любимия и изведнъж радостта изчезнала от живота им, а домашните работи се превърнали в тежест. Кришна още не е отпътувал, а тях ги обезла тревога, тъга и безпокойство. Ръцете им безсилно се отпуснали, очите им помръкнали, косите им увиснали безредно и потоци сълзи потекли по бузите им. С гняв и досада те проклинали Акрура, посланика на Канса, както проклинат вестоносец, дошъл с лоша новина.

И пастирките, плачейки, си говорили една на друга: "О скъпи приятелки, как ще понесем тази мъка на раздяла с любимия, с който така весело и незабелязано минават дългите нощи? Как ще живеем без хората му, без песните, без кавала му? Как ще живеем без усмивките му, без думите му, без дружбата му?"

Така нареждали и се жалвали за бедата си пастирките, а през това време, работливите слуги на Нанда се приготвяли за заминаване. Посланикът на Канса извършил полагащите се обичаи за умиване, възнесъл към Шива и благочестивата му съпруга молитви, качил се на бързата колесница и отпочиналите коне го понесли към Матхура. А след него се отправили на път и Нанда, и Кришна с Баладева, и пастирите с богати дарове за властелина на Матхура.

Синът на Яшода, минавайки край безутешните и плачещи пастирки, ласкаво им казал: "Не тъгувайте, не плачете, мили, аз скоро ще се върна при вас". Но неговите думи не донесли облекчение на пастирките и докато погледа им различавал високия стяг на Кришна и колесницата му, докато жълтия пътен прах не се скрил от поглед, дотогава тъжните пастирки провождали с очи Кришна и Баладева, сякаш не се надявали повече на среща с тях.

Скоро бързите колесници довели пътниците до брега на Ямуна, чиито чисти води измиват всички прегрешения у хората. Тук, на пясъчния бряг на Ямуна, пастирите спрели, слезли от колесниците на земята, потопили се в свещените води на Ямуна, утолили глада си с вкусна храна и, отпочивайки, продължили своя път по-нататък.

Когато пастирите начело със своя господар Нанда се приближили към столичния град на Канса, те слезли от колесниците близо до гъста зелена гора и Кришна казал на Акрура: "Ние ще останем тук, в тази гора и ще починем след дългия път, а ти, благородни братко на Васудева, следвай своя път към господаря на Матхура, предай му поклон и ни чакай при тебе, в твоя дом."

Посланика на Канса не се противил, влязъл сам в Матхура и се представил пред своя владетел, свирепия и коварен син на Уграсена. "О велики царю - казал му Акрура - аз изпълних твоето нареждане. Нанда, Кришна и Баладева ме следват в твоята столица." Канса бил много доволен, думите на посланика го зарадвали. Накрая той примамил синовете на Васудева в Матхура и можел сега завинаги да приключи с тях. Канса щедро наградил благородния Акрура, поласкал го с царското си милосърдие и го пуснал у дома, при неговите роднини и близки.

Когато след прохладното утро настъпил зноен ден, Кришна пожелал да разгледа града, в който бил роден, в който се мъчели под жестоката власт на Канса Васудева и Деваки. С позволение на Нанда Кришна и Баладева завързали прости забрадки на шията си и се приближили заедно със своите приятели към столния град на Канса. Широк и дълбок ров обкръжавал Матхура и служил за преграда от вражеско нападение. През рова към градските врати водел висящ мост, и държавна силна стража пазела здравите врати на града.

Кришна и Баладева с техните приятели минали по подвижния мост към вратите, минали пкрай царската стража и влезли в столицата на Канса. Градът бил голям и многолюден. Покрай правите и почистени улици се редяли просторни домове на жителите на Матхура и над тях се извисявали разкошни дворци на приблицените на царя. С кристали и самоцвети били украсени дворцовите врати, покривите били покрити с жълта мед, а в дворцовите градини се разхождали величави пауни и цъфтяли лотосови цветове в сини водоеми. На дълги редици по улиците се проточвали лавки на търговци и знаятчии, и в тях имало чудни стоки. Прекрасни градини и зелени горички украсявали столицата на Канса, всеки дом бил обвит от пълзящв зелена трева, и над Матхура се развявали пъстри знамена.

Когато Кришна и Баладева вървели по улиците на Матхута, срещнали по улицата стопанин на перачница и бояджийница за дрехи. Неговите слуги носели на гърбовете си големи кошници с изпрани и оцветени дрехи. И Кришна и приятелите му пожелали да се пременят. "Послушай, добри човече - казал на бояджията Кришна - подари ни красиви дрехи и боговете ще те наградят по заслуги, ти ще достигнеш голяма богатство."

Бояджията отвърнал недружелюбно: "Ти или си глупак, или невежа. В твоята гора не можеш да ходиш с такива дрехи, от толкова скъпи тъкани. Как се осмели да кажеш такива думи? Това са дрехите на самия господар на Матхура! Ако ти, краварче държиш на живота си, то бягай оттук по-скоро, за да не те пребият царските слуги."

Тези думи много ядосали Кришна. Той хванал бояджията за гушата, мигом отделил главата от шията му и онзи паднал мъртъв на земята. А слугите и носачите побягнали от страх, хвърляйки на пътя кошовете с дрехите.

Кришна вдигнал един кош, избрал си дреха по вкуса, сам се облякъл, облякъл по царски и приятелите си и Баладева, а излишното изхвърлил на пътя. А после братята със своите приятели навестили тези търговци, които отдавна почитали целия род на Васудева и Нанда, благородния господар на Брадж. Златарят им подарил самоцветни огърлици и златисти гривни, цветаря им поднесъл свежи цветя, тъкача златоткани платки за шия.

Облечени по царски, със скъпоценни украшения и цветя, Кришна и Баладева величесрвено шествали по улиците на Матхура, съпровождани от млади пастири, като два могъщи слона, бял и черен, начело на слонско стадо. На пътя им се появила гърбава млада жена носеща съд с ароматни мазила. "Кажи ни, лотосоока - казал й с усмивка Кришна, коя си ти, от кой род? Кажи ни истината, дай ни малко от твоя ароматен балсам, а коато награда аз ти обещавам щастие."

Младата отговорила: "Аз съм слугиня на царя на Матхура и се казвам Тривакра. Тези ароматни мазила аз сама приготвям за господаря и сама го мажа с тях. Той много обича тези ароматни масажи и е благоволен към мен за това. Но аз ще ти дам, мили от това. Ти си тъй красив и добър към мен, че не мога да откажа твоята молба."

Кришна пленил младата жена със своята красота, усмивка и приветливи думи, и тя намзала с ароматно мазило лицето и ръцете му. И тогава Кришна решил да награди Тривакра. Той настъпил с крак нейните сандали, хванал я с ръка под брадичкаата, и след миг отпуснал Тривакра. И когато после Баладева и приятелите на Кришна погледнали жената, неизказно се изумили. Гърбицата на Тривакра изчезнала, тялото й станало право и стройно, като младо дръвче, и тя се усетила прекрасна и горделиво се усмихнала. А после доверчиво паднала към гърдите на Кришна и му прошепнала: "Ти развълнува душата ми, прекрасни юнако, и аз нямам сили да се разделя с теб. Бъди милосърден, влез в дома ми и бъди в него като стопанин."

Кришна с усмивка й казал "О мила! Устните ти са прекрасни, стана ти е строен, бедрата ти са заоблени. Гърдите ти са тежки и еластични, и ми е приятно да те гледам. Наистина, ти можеш да изцелиш сърдечната жега и да утолиш тъгата на изгонения в чужбина. Но ние сме дошли в Матхура не за любовни утехи, не за забавления. Аз ти обешавам, Тривакра, че ще те навестя в твоя дом, когато напълно завърша всичко, което имам да правя в Матхура."

Кришна се простил с младата Тривакра и заедно с Баладева и другите си приятели се отправили към това място, където съветниците на Канса строили олтар за принасяне на жертва към великия Шива. Там, на особена стойка, под охраната на могъщи войни на царя на Матхура, лежал боен лък със застрашителен вид и той бил подобен на лъка на Индра, владетеля на небесното царство. Не всеки юнак имал сила да повдигне този лък от поставката, да го натегне и стреля, за да порази цел с оперена стрела.

Когато Кришна видял лъка, му се приискало да го вземе в ръце и да изпита силата му. Но гражданите не одобрили това му желание. "Не бива да правиш това - казали му гражданите - този могъщ лък не ти е по силите. Ти даже няма д можеш да го повдигнеш от земята. Не се заемай, за да не ти се смеят жителите на Матхура. Ще разсмееш хората, а ти само ще се опозориш."

Но Кришна не послушал съвета им. Той смело пристъпил до поставката, отстранил стражата, леко с лявата ръка вдигнал огромния лък на царете на Матхура и натегнал тетивата с такава сила, че могъщия лък се счупил на две половини. При това се раздал такъв трясък, че запълнил всички небесни граници, и ехо се отзовало от всички страни на света. Когато този гръм дошъл до ушите на Канса, обзел го ужас, а стражата, охраняваща лъка на царете на Матхура се знахвърлила с боздугани към Кришна и Баладева, заплашвайки ги с окови и тъмница. Наложило се братята да се защитават от асурите на Канса. Те се въоръжили с отломките от лъка, двамата смело посрещнали нападението на стражите и в кратка схватка всички до един от войните на Канса се отправили в царството на Яма. А после те тръгнали по улиците на Матхура по-нататък, любували се на нейните горички и дворци, и всички жители в столицата на Канса с радостни викове възхвалили силата и доблестта на младите синове на Деваки.

Когато яркото слъне се търкулнало на запад и се скрило зад високите панини, Кришна и Баладева напуснали Матхура и се върнали в своята стоянка. Там умили краката си, сменили дневните дрехи с нощни, утолили глада си с ориз, сварен в очистено масло, пили вода и легнали да спят право на топлата земя, слагайки под главата си слама. И сънят им бил лек и светъл.

А разтревожения господар на Матхура все не можел да си намери място, той се въртял от страх по спалнята си и почти не затворил очи до разсъмване. Дневните подвизи на Кришна и Бал;адева не му давали покой и когато дошла къса дрямка, му се привидяли зловещи видения. Ту се оглеждал в огледало, но неизвестно защо, нямал глава на шията си; небесните светила в очите на Канса се раздвоявали, някой се опитвал да пробие отвор в тялото му, струвало му се, че е загубил слух и света наоколо е беззвучен; ту виждал дървета със златни стволове и клони, и когато минавал край тези дървета, стъпалата му не оставяли следи. Ту се струвало на Канса в тези тежки съновидения, че зли чудовища го стискат в обятията си и не може да се откъсне от тях; че вместо храна, слугите му дават цветя и че отива някъде без войска, без охрана, яздейки магаре, и пътя няма начало, нито край.

Така провел Канса тази тежка нощ, и страха пред неизбежна смърт не го оставял нито за миг.

Но когато настъпило утрото и слънцето осветило земята, господарят на Матхура се ободрил и заповядал да се започне в назначеното време празничното състезание по борба и юмручен бой. Служителите украсили арената, музикантите ударили барабаните и жителите на Матхура а също знатните гости на Канса от околностите и подвалстните му царе, заели своите места около арената. Пъстри знамена, цветни гирлянди и богати тъкани украсявали павилиона на господаря на Матхура, съветници и пълководци обкръжавали Канса, но на душата му било неспокойно.

По царски знак музикантите ударили барабани, а барабанниите удари заглушили войнствените викове на борците, готвещи се за двубой.

Участниците в предстоящото състезание, горди със своята сила и умения, облечени в нарядни дрехи, в съпровод на наставниците си излезли на арената, а зрителите ги посрещнали с ободряващи викове.

А после Чанура, Муштика, Кута, Шала и Тосала, могъщи войни на Матхура, развълнувани и ликуващи, излезли на средата на арената и се приготвили за състезание. Но Канса все още не давал нареждане за започване на борбите - той чакал, кога ще се появят синовете на Васудева и Деваки. А Кришна и Баладева, извършвайки предната вечер очистителни обреди, надянали своите най-хубави дрехи и се украсили с цветя, пристъпили в този час към вратата, водеща към празничната арена, но да влязат там се оказало невъзможно: На вратата стоял огромен като планински връх слон и преграждал пътя.

"Ей, ти, послушай - казал на водача на слона Кришна - отмести своя слон от вратата и ни дай да влезем в арената. И побързай, за да не те отправя в царството на Яма."

Гласът на младия син на Деваки бил звучен и прогърмял като гръмотевица пред буря. В отговор на думите на Кришна водачът на слона, изпълнявайки тайна заповед на своя господар, подкарал слона право към сина на Деваки, безжалостно мушкайки животното със стрекалото си. Слонът, разярен от болка, се нахвърлил към Кришна, с хобот го привлякъл към острите си бивни и току -да свърши бързо със сина на Деваки, но Кришна се освободил от хватката и като ранил слона в крака, се отместил в страни, където слона вече не можел да го види. Изгубвайки Кришна от поглед, слонът започнал да се върти на място, опитвайки се да хване с хобота си сина на Деваки. Но Кришна бързал за състезанието и решил да не щади нито слона, нито водача му. Той хванал могъщото животно за опашката, издърпал го от вратата на разстояние четиристотин бойни лъка, а после го ударил с такава сила, че слона не се задържал на краката си и паднал на земята. Когато слонът се изправил от земята, яростта му нямала предел. Разтърсвайки земята, той се хвърлил срещу Кришна, опитвайки се да го стъпче с крака, но сина на Деваки ловко го избегнал и слона отново го изгубил от поглед. Тогава, съвсем обезумял, слонът насочил бивните си към младия син на Деваки, но вместо в отместилия се встрани в Кришна, забил бивните си в твърдата земя. Свирепата ярост на слона и водача му разгневили сина на Деваки и той решил тозчас да свърши с тях. Кришна хванал слона с мощната си ръка за хобота, с рязко движение го повалил на земята, измъкнал от устата му огромните бивни и поразил слона с неговите зъби. А после дошъл ред на водача, послушния роб на Канса. Кришна го убил с бивните.

Оставяйки при вратата два трупа, на слон и човек, Кришна и Баладева, въоръжени с бивни, като остри мечове, минали през свободната врата към арената. Зрителите замряли от възторг, виждайки младия син на Деваки. Той се появил, държейки в ръце слонска бивна, разгорещен от схватката, опръскан с кръв, страшен като Индра с гръмотевичната ваджра и прекрасен като Кама, слязъл на земята за радост и щастие на всички живеещи на нея жени.

Когато повелителя на Матхура, свирепия и смел Канса, узнал как е загинал на вратата могъщия слон от войската му, когато видял на арената двамата млади и безстрашни синове на Деваки, то не знаещият страх в битки с враговете син на Уграсена почувствал как го обзема ужас. Възлагайки сега всички свои надежди на асурите, очакващи своите съперници на арената и имащи недостижима сила, Канса заповядал да започне състезанието.

И тогава Чанура, горд и могъщ асур, се обърнал към синовете на Девакис такива думи: "Великият господар на Матхура се е наслушал, че вие, синове на Нанда, сте изкусни в борбата и юмручния бой. Затова ви е поканил на този празник, за да видят всички жители на неговата столица и да се убедят, че мълвата за вас е правдива."

Хитроумния Кришна, изкусен в речта, му отвърнал: "Ние сме свободни пастири и мирно живеем под защитата на справедливия и благороден цар Нанда, но всички ние сме поданици на царя на Матхура и ще се радваме да го позабавляваме с честен бой. Всички виждат, че ние още не сме встъпили в мъжка възраст, и ако нашите съперници са равни на нас по години и сила, то състезанието ще бъде справедливо. И тогава никой няма да го нарече нечестен бой и няма да падне грях върху главата на този, който е устроил това състезание."

Но Чанура, опитен воин на Канса, жадувал да се сражава с Кришна и Баладева, и уверен в своята победа, казал на сина на Деваки: "На всички са известни вашата сила, доблест и воинско изкуство. Нали току що убихте боен слон, който по силата си е равен на цяло слонско стадо. Такъв подвиг деца не могат да извършат. И ако против вас излязат войни, прославени в трите свята с подвизи и могъща сила, само това ще е справедливо. Аз те предизвикам тебе, могъщи Кришна на двубой, а Муштика нека премери силите си с Баладева."

Насмешливите думи на Чанура разгневили Кришна и Баладева, и те встъпили в жестока схватка с асурите на свирепия Канса. Борците се обхванали един дуг с мощни ръце, и всеки се стремял да събори противника си на земята. Те се удряли с крака, колене, лакти, глави и гърди. Съперниците се приближавал и разделяли, с остри погледи обикаляли един около друг, хващали противника си за пояса, за шията, за ръцете, спъвали се един друг с крака, опитвали се да счупят ставите на противника и да му причинят такава болка, че да го лишат от устойчивот и сила.

Всички жени от Матхура, седящи около арената, страстно желаели победата на младите и прекрасни синове на Деваки. Те с вълнение говорили една на друга: "Уви! Нашият господар и съветниците му извършват неправеност, защото противниците не са равни по години и сила. Тези асури, Муштика и Чанура са огромни като планински върхове и телата им са като от желязо. А синовете на Деваки още не са влезли в мъжка възраст и телата им са нежни като бамбукови кълнове. Нима може да им бъде позволено да се бият с такива войни като Муштика и Чанура. Наистина, това не е състезание, а убийство, и нашия господар наруши правилата на честния двубой. Тук, на тази арена царства несправедливост и ние не можем да останем тук повече. И няма на това празненство невиновни, всичко е нагласено - и тези, които гледат мълчаливо, и тези, които с цялата си душа са на страната на Канса, Муштика и Чанура, и тези, чиято съвест е неспокойна, които възхваляват царските борци и самия цар на Матхура.

О мили, погледнете какъв прекрасен е Кришна, колко нежно е лицето на сина на Деваки. Като роса от лотосово листче се стичат по шията му капки пот. Погледнете как смело се противопоставя на Чанура. Погледнете как святкат очите на Баладева, как гневно и страшно се кани на Муштика, а онзи отстъпва под натиска му."

Така говорили помежду си прелестните жени на Матхура, като се любували на синовете на Деваки и се сърдели на неправедния Канса.

Кришна слушал речите им, видял на прекрасните им лица тревога за него и Баладева, и му станало жал за всички, които се боят за живота на синовете на Деваки и им желаят победа. И тогава той решил, че стига си е играл с Чанура и че е дошло време да свърши с надменните асури на Канса; и започнал да удря смъртоносно Чанура.

Цялото огромно тяло на Чанура нетърпимо го боляло, всеки следващ удар на Кришна събарял асура на земята, но доблестния войник на Канса всеки път се вдигал и отново нападал сина на Деваки. Събрал сили, Чанура ударил силно гърдите на Кришна, но онзи дори не помръднал. Чанура отново го ударил в гърдите, влагайки всичката своя сила, а Кришна и този път не се отместил от мястото си. Така могъщия слон не забелязва удар, ако го плеснат по кожата с цветна гирлянда.

И Чанура започнал да изпитва ужас, а Кришна изведнъж хванал асура за ръката, с рязко движение отделил от земята тялото му, завъртял го над главата си като диск и го хвърлил с такава сила, че при падането Чанура останал в безсъзнание, а след миг и живота завинаги напуснал тялото му.

След Чанура и Муштика отишъл в царството на Яма. Доблестния Баладева постъпил с него точно така, както Кришна с Чанура: вдигнал Муштика във въздуха, завъртял го над главата си и с размах го стоварил като камък на земята. Така безславно загинал в двубоя с Баладева другия прославен воин на Канса.

На мястото на Муштика тозчас се появил Кута, доблестен асур, огоромен като планински връх в Хималаите. Но и него съкрушил с ляв удар Баладева, и Кута рухнал изригвайки кръв на арената и диханието му отлетяло. Така падат могъщи дървета, измъкнати от корен при свирепа буря.

А против Кришна на мястото на Чанура застанал смелият Шала, но сина на Деваки дори не му дал да замахне - с един ритник отправил Шала в царството на Яма след неговия верен приятел Чанура. Послед дошъл ред на Тосалака. Кришна го хванал с мощните си ръце, огънал главата му към коленете и му счупил кръста. Така Индра с удар на ваджрата в гнева си счупва на две могъщи дървета.

Труповете на могъщите бойци на Канса застлали арената и черната кръв на асурите заляла земята. И тогава мъжеството напуснало останалите живи войни на Канса. Забравяйки заповедите на господаря, без да се грижат за миналата си слава, те от страх за своя живот избягали от арената, криейки се зад гърбовете на жителите на Матхура, които се били събрали на великото състезание. И останали на арената само синовете на Деваки, сияещи като звезди на небосвода с красота и радост от победата.

Пастирите на волното племе Нанда наскачали от своите места и с ликуване се спуснали на арената да прегръщат Кришна и Баладева. Буйна радост обзела пастирите. Хванати за ръце, те с възторг затанцували около Кришна и Балдева златните им гривни на краката и ръцете весело звъняли. И всички жители на Матхура, мъже, жени и деца ликували и се радвали на победата на синовете на Васудева. Забравяйки за страшния и свиреп господар, те вдигали ръце във въздуха и одобрително викали: "Победа! Победа!"

А на господаря на Матхура никак не му било до веселие. Часът, предсказан му от небесата неизбежно се приближавал, а най-добрите му бойци и защитиници вече ги нямало на света. По знак на Канса музикантите спрели да бият барабаните и той казал към пълководците: "Заповядайте на своите войници да завържат вожда на пастирите Нанда и да го затворят в тъмница, и нека да го пазят ден и нощ, защото той е заплаха за моя живот и власт. От пастирите вземете цялото им богатство и заедно с тези злодеи, Кришна и Баладева ги прогонете далеч от Матхура. Васудева, най- коварния от смъртните днес да бъде наказан, а с него и моя баща Уграсена, и съветниците му, и всичките му близки, защото те помагат на моите врагове, заплашващи живота и властта ми".

Когато Кришна чул това, той изпаднал в такава ярост, че от средата на арената скочил право на трибуната, на която седял на трон Канса и, застанал пред господаря на Матхура като самата смърт, предсказана му от небето. Канса бързо извадил остър меч от ножницата, прикрил гърдите си със щит от здрава биволска кожа и боейки се от могъщата ръка на Кришна, побягнал от сина на Васудева в дълбоката част на павилиона. Но Кришна, улучвайки мига, хванал Канса, избил от ръцете му меча и го повлякъл на арената. Царският венец от главата на Канса паднал, косите му се разтреперили, ръцете му от страх отслабнали, здравия щит паднал на земята и съзнанието на господаря на Матхура се помрачило. А Кришна пред очите на поразените от ставащото поданици на Канса, стъпил на гърдите на простряния на земята свиреп господар на Матхура и живота завинаги го напуснал.

Но родните братя на Канса - а те били осем - не се примирили със смъртта на царя. Те се покачили на арената, обкръжили от всички страни сина на Деваки и със силни крясъци го нападнали, опитвайки да отмъстят за старшия си брат. Кришна посрещнал нападението им с усмивка и, като замахнал, с един удар ги повалил без дъх на земята и всички братя на Канса в един миг отишли след него в царството на Яма. Така разяреният лъв, сред животните, с един удар на могъщата си лапа поваля цяло стадо елени.

Осиротели и овдовели за един ден всички прекрасни млади жени на Канса и беговите братя. Те дотичали на арената, навели се над труповете на своите любими и жално занареждали, оплаквайки своята загуба. Кришна съжалил нешастните жени и за да не им пречи да оплакват своите близки, под възторжените викове на жителите на Матхура се отеглил от арената и наредил да предадат останките на Канса, братята му и войните му загинали в схватката, на богат погребален обряд.