Към края на следващия ден, зорки слуги съобщили на Джанака, че пристига в Митхила великия Вишвамитра и го охраняват двама могъщи войни. Царят, жреците и съветниците побързали да посрещнат благочестивия подвижник, с ниски поклони отворили градските врати и го довели в царските покои. Царят настанил желания гост на почтено място, наредил да му донесат сладки плодове и прохладна вода. И по обичай попитал Вишвамитра здрав ли е и какви грижи са го довели в Митхила. Вишвамитра отвърнал на царя: "Тук в Митхила, велики царю, на боговете принасят големи жертви и слух за тях дойде до моята обител. Заедно с мен дойдоха в твоя град славните синове на Дашаратха - Рама и Лакшмана. Те спасиха моята обител от ракшасите Марича и Субаха и сразиха тези двамата в нощна схватка. Те са тук, в твоята столица, благочестиви царю, за да видят чудесния лък на бог Шива - разрушител на светове.

Разказът на Вишвамитра за воинското изкуство и доблестта на малдите синове на Дашаратха, за великия подвиг на Рама, изумил Джанака и неговите съветници. Царският жрец Шатананда, възхвалил храбростта на Рама и Лакшмана, и казал на двамата братя "Щастлив е онзи, който е одарен с дружбата и покровителството на мъдрия Вишвамитра. Послушайте, аз ще ви разкажа за необикновената съдба на този велик подвижник.

В далечни времена Вишвамитра, син на Гадхи, внук на Кушанабха, правнук на Куша бил цар и управлявал цялата земя много хиляди години. Веднъж той преминавал със своята войска през градове и села, реки и планини, гори и хижи на отшелници. И на пътя му се оказала обител на отшелника Васшихта, прославен от благочестиви подвизи. Мястото било пълно с благоуханни цветя, ярки поляни, птици и диви животни. В тази обител, Васшихта и неговите ученици чели свещени книги, възнасяли към небето молитви и принасяли на боговете жертви. Те пиели само вода, хранели се с плодове и корени, а за постеля им служели листа и треви. Отшелникът се зарадвал на знатния гост и му предложил - на него и войската му отдих, храна и напитки. Но цар Вишвамитра отказал - не му се искало да взема за себе си и за голямата си войска нещо от бедни подвижници, които гладували в сурово изнурително покаяние. Но Васшихта не приел отказа. Той пляснал с ръце и казал "Ей, Шабала, ела по-скоро тук и ме изслушай!"

На неговия зов се отзовала Шабала, божествена крава, имаща чудна способност да изпълнява всякакви желания. И Васшихта и казал: "Искам да нахраниш царствения гост и цялата му войска. Нека всеки войник получи всичко, което желае." И Шабала дала на войниците всичко, което те поискали: захрани тръстики, мляко с ориз, масло и плодове, вино и вода. Гостите яли и пили на воля и възхвалявали гостоприемството на Васшихта. Тогава, изуменият цар Вишвамитра казал: "Слушай ме, о благочестиви подвижнико. Подари ми Шабала. Ти владееш скъпоценност, но да се пази съкровище е царско дело, а не за отшелници и подвижници. За нея аз ще ти дам сто хиляди крави и тя ще ми принадлежи по право."

"Не мога да се разделя със Шабала, господарю. - отвърнал му Васшихта. Нито за сто хиляди крави, нито за десет пъти по сто хиляди. Както славата е неразлъчна от силата, така и аз съм неразделен от Шабала." Тогава царят предложил на подвижника повече. "Ще ти дам за Шабала" - казал той на Васшихта - "четиринадесет хиляди слона в златна сбруя, осемстотин златни колесници, впрегнати с белоснежни жребци, крави и конски стада безчет".

Стария отшелник и този път не се съгласил. "За нищо няма да ти дам Шабала" - казал той сурово. "Тя е моята скъпоценност и всичкото ми богатство, нямам нищо по-ценно от Шабала и в нея е целия ми живот".

Цар Вишвамитра се разгневил и наредил на войниците със сила да отведат Шабала и да продължат похода си по-нататък.

Не й било весело на божествената Шабала да върви с войската на царя Вишвамитра. Тъгата по обителта не й давала покой. И тя не понесла мъката. Обърнала се, пробола войниците и като вятър се понесла обратно в обителта. Притичала до колибите, дошла до Васшихта и с обида попитала: "Защо ме даде на чужд човек? С какво се провиних пред тебе, брахмане?" "С нищо не си виновна пред мен, Шабала." - отвърнал Васшихта - "Царя те отведе по своя воля. Как мога да се срявнявам с него по сила?" Тогава Шабала казала на Васшихта: "Не тъгувай. Нека злият цар дойде с каква да е войска. Аз ще накарам всички тях да си идат с позор." Благочестивият отшелник казал на Шабала да сътвори войници, храбри и страшни и ги поставил да охраняват селото. И когато цар Вишвамитра се върнал за да отведе отново Шабала, го посрещнала непобедима войска. Хвърлили се в бой войските на Вишвамитра и закипяла гореща битка. Стотици и хиляди войни на Шабала погинали, но на тяхно място тя поставяла нови. И не издържал пагубната схватка Вишвамитра. Войската му редеела и редеела. Сто сина загубил в битката и накрая с позор избягал от бойното поле.

И тогава Вишвамитра останал като птица без криле. Застинали душата и сърцето му. Дал царството си на останалия жив син и му казал: "Управлявай земята както подобава на кшатрий". И се отеглил в Хималаите. Там той станал отшелник и се отдал на сурово покаяние. Благочестивите подвизи на Вишвамитра трогнали страшния бог Шива. Явил се Шива пред Вишвамитра и казал: "Към какво се стремиш, благочестиви? Назови желанието си и аз ще го изпълня." Вишвамитра отвърнал на разрушителя на света: "Дай ми оръжие, което владеят боговете и нека то да ми бъде подвластно."

"Така да бъде" - отоворил Шива и Вишвамитра се зарадвал. Той веднага напуснал Хималаите, пристигнал в обителта на Васшихта и започнал да мята нататък смъртоносни божествени дискове. Страх обзел подвижниците и учениците на Васшихта, изплашили се даже птиците и зверовете. И всички се разбягали накъдето им видят очите и в миг опустяла цветущата обител. Чак тогава се наложило на благочестивия Васшихта, син на Брахма, да всъпи в битка с Вишвамитра.

Не помогнало божественото оръжие на Вишвамитра. И в тази схватка Вишвамитра бил принуден да напусне с бягство. И разбрал, че Васшихта го превъзхожда по брахманската си каста.

Два пъти бил посрамен великия цар в борбата с благочестивия подвижник Васшихта и тогава той решил да иде отново в Хималаите и да поиска от боговете да стане брахман. Със сърце прегоряло от срам и унижение, Вишвамитра се отеглил в планината и се отдал на изнурително покаяние. Хиляда години изтезавал себе си и боговете се изумили от упорството му и силата на духа му. Те дошли при него и казали "Престани да се изтезаваш, Вишвамитра. От днес ти не си просто кшатрий, а царствен подвижник." Но не към това се стремил Вишвамитра и не прекратил своето покаяние.

Така изминали още много години и се случило веднъж Вишвамитра да види къпеща се в езерото красавица - апсарата Менака. Прелъстителната и голота пробляснала, както лъч в слънчево небе и мрежите на Кама, бог на любовта оплели душата на суровия подвижник. И тогава Вишвамитра казал на Менака "О, апсара, видях те и могъщият Кама ме лиши от стойкост и сила. Моля те, прекрасна, ела и бъди с мен в моята колиба." И Менака влязла в колибата на Вишвамитра и преживяла там пет години, а после още толкова. И толкова голяма била страстта на Вишвамитра, че десет години любов му се сторили колкото един ден и една нощ. А след десет години го обзели срам и разкаяние. И прозрял тогава царствения подвижник, че боговете са му изпратили Менака, за да изпитат благочестието му. Тогава Вишвамитра прогонил от себе си красавицата - апсара, подавил в себе си всички светски желания и се подложил на тежки мъчения. Стоял вдигайки ръце към небето и само въздуха му бил храна. През лятото се ограждал с пет огъня, в дъжда не се покривал от небесните струи, през зимата се потапял във вода и оставал там ден и нощ.

Стотици години престоял Вишвамитра с вдигнати към небето ръце и боовете отново решили да изпитат неговата добродетел. Страшният Индра, повелител на небесните мълнии повикал Рамбха - красавица апсара и й наредил да съблазни Вишвамитра. "Иди при него в планината" - казал Индра и чрез очарователни танци и песни запали у него любовно желание. Рамбха послушно се поклонила пред Индра и тръгнала към Вишвамитра. Трепнало сърцето на великия подвижник, когато видял танцуващата Рамбха и чул нежния й глас. Гледал към нея неотклонно и страст проникнала в душата му. Но този път суровият подвижник не позволил да бъде подведен от Кама. Не се подал на хитрите уловки на Индра и в гняв проклел Рамбха за лукавството й. Ти искаше да смутиш душата ми - казал й Вишвамитра, затова се превърни в камък за хиляда години. И Рамбха се превърнала в камък. На Вишвамитра му станало мъчно, че се е подал на гнева. "От днес в душата ми няма да има място за страсти" - покаял се той - "няма да произнеса ни дума, и няма да пия нито да се храня, няма и да дишам, докато пред целия свят не ме обявят за брахман." Много стотици години стоял още Вишвамитра с вдигнати ръце, без дъх, без вода, без храна и толкова голяма станала святостта му, че небесните обитатели се уплашили. Боговете се уплашили, че в целия свят няма да е преграда пред могъщата воля на Вишвамитра. Тогава те отишли при Брахма и поискали от него да дари на Вишвамитра желаното. И Брахма се съгласил. Явил се пред Вишвамитра и казал: От днес ти не си кшатрий, не си царствен подвижник, а велик брахман и дните на живота ти ще бъдат безкрайни. Всички брахмани на този свят и даже великият Васшихта ще почитат твоята святост. И всемогъщият Брахма примирил Вишвамитра с Васшихта и оттогава те станали приятели.

С изумление слушали Шатананда цар Джанака, съветниците му и гостите. Когато изкусния разказвач млъкнал, господарят на Митхила почтително се поклонил пред Вишвамитра и казал "Необичайна е съдбата ти, благочестиви отче и аз се радвам на твоето посещение в Митхила. Смятай себе си за господар тук - ние всички в това царство ще сме твои слуги." Цар Джанака още веднъж се поклонил пред Вишвамитра и като пожелал лека нощ на гостите, се отеглил в покоите си.