Когато Бхарата напуснал Айодхя, за да иде до града, където управлявал брата на майка му, той взел със себе си Шатругхуна, непознаващия грях. Двамата принца били приети от добрия Цар Ашвапати в дома му като родни синове. Обкъжени от големи почести и внимание, живели братята в столицата на Ашвапати, но не спирали да помнят за своя престарял баща. И цар Дашаратха не забравял своите родни синове Бхарата и Шатругхуна, пребиваващи далеч от родния дом. Всички четирима синове били скъпи за Дсшаратха като части от тялото му но първенецът, могъщият Рама бил за баща си по-скъп от всички. Никой не можел да се равнява с принцовете по сила и смелост, и Рама превъзхождал всички по ученост и възпитание и мъдро разумяване.

Изпълнен с добродетел, той никога не се хвалел и не търсел пороци в другите. С чиста душа, той бил приветлив и кротък в отношенията, беззлобен, прямодушен и почтителен към старшите. Постоянно, в часовете на отдих от упражнения във военно изкуство той водел полезни беседи с помъдрелите от възраст в наука и опит мъже; и нямало никой, който повече от Рама да е сведущ в делата и задълженията на държавната управа. Той познавал Веди и Веданги, законите и обичаите, бил красноречив и разсъдлив; никога не се отклонявал от пътя на дълга. Той бил щедър и милостив към бедните, почитал брахманите, бил състрадателен към нещастните и сурово наказвал злодеите. Безмерно добър бил той към своите поданици и поданиците му го обичали.

И ето цар Дашаратха, радвайки се, че има син, надарен с такива достинства поразмислил и су казал така: "Трябва да се погрижа за това, Рама, любимият ми син да стане цар още докато съм жив. Знаех, че той винаги се стреми към благо за народа. И народът му е предан повече, отколкото на мен. Поставяйки Рама за цар, аз ще мога спокойно да напусна този свят".

Царят обявил на съветниците своите намерения и наредил в Айодхя да бъдат призовани благородни раджи и властители от различни страни на земята. Само Джанака и царя на кекаите в бързината не успял да покани Дашаратха, но решил, че после ще им изпрати вестоносци с добрите вести. И от разни страни дошли в Айодхя множество раджи и владетели - кшатрии със своите войни и слуги се явили на събрание, където председателствал могъщия Дашаратха, покорител на вражески градове. И седнали те по старшинство на тези места, които им били указани. И подвластните на Дашаратха царе, пребиваващи обикновено в неговата столица се събрали там, и в обкръжението на царствени войни владетелят на Айодхя седнал на блестящ трон, както владетелят на небесата в обкръжение на безсмъртните богове. Тогава Дашаратха, в събранието казал с глас подобен на гръмотевица, тържестен и звучен казал:

Знаете вие, о мъже колко се старая за благото на страни и народи, следвайки в това славните си предци - знаем, всички те са полагали грижа за поданиците както за собствени деца. Но много хиляди години минаха откакто започнах да управлявам земята под сянката на белия царски балдахин, старостта огъна раменете ми и бремето на царския дълг ме умори. Днес аз съм се запътил към покой и в съгласие с всички събрани тук, два пъти родени, за благото на поданиците аз възлагам това тежко бреме на старшия си син, надарен със всички качества каквито трябва да има държавника. Утре сутринта имам намерение да го възкача на трона. Мисля, че не само за мен, но и за цялата страна от това ще има ползи и утешение. Разсъдете, о мъже прав ли съм; безпристрастните мислят здраво и само свободното разсъждение води към решение в съгласие с истината.

Едва привършил Дашаратха речта си, а в събранието се раздали силни възгласи на одобрение. Царе, военачалници и брахмани, граждани и жители от далечни области изразили непристорена радост; многократно те възхвалили благодетелната мъдрост на Дашаратха и достоинствата на Рама. Вдигайки ръце над главата с допряни длани те единодушно заявили своето съгласие с решението на царя. Виждайки тези многобройни знаци на одобрение, цар Дашаратха се зарадвал от душа и поръчал на Васшитха и други брахмани да приготвят за утре всички обреди, извършвани при въвеждането на наследника на трона и тогава приветствените възгласи на събралите се разтресли земята. Дашаратха, след като отдал разпореждане на Васшитха, привикал Сумантра, водача на колесницата и му повелил да се отправи към Рама и да го доведе на събранието. И Дашаратха, стоейки в това забележително събрание сред царете на севера и юга, истока и запада, сред арийски властители, варварски вождове, като Индра-гръмовержеца сред марути, съзрял сина си, приближаващ се към двореца в сиянието на своята красота и мъжество, с облик подобен на повелителя на гандхарвите, към който хората гледали с любов и от сърце, като благостен дъжд, укротяващ силния зной на летен ден.

Слизайки от колесницата, Рама бързо притичал по стъпалата на дворцовата стълбица - Сумантра вървял по неговите следи - и се представил пред баща си, със събрани от смирение длани. И като казал на глас името на царя, Рама се поклонил към краката му. Цар Дашаратха хвнал сина си за ръцете, привлякъл го към себе си и го прегърнал. После указал на Рама мястото, приготвено за него на едно възвишение, украсено със злато и скъпоценни камъни и възвел сина си на възвишението, излъчващо златен блясък, царят се обърнал към него с такива думи:

Роден от първата ми съпруга, равен на мен по достоинства, украсен с високи добродетели, ти, о Рама, мой достойни сине, си мил на сърцето ми. Твоето величие и благородство на духа ти донесоха славата и любовта на народа; затова в тези дни, когато луната пребивава в съзвездието Пушя, приеми званието на държавник. Да бъде твоето управление благо за народа, обуздавайки гняв и страст избягвай злото, пази смирение, върши мъдро правосъдие над поданиците и така ще умножиш тяхната любов и преданост и ще познаеш велико блаженство, с което се сравнява само с блаженството на вкусилия амритата на безсмъртните богове.

Като чул речта на Дашаратха, приятелите и доброжелателите на Рама побързали да напуснат събранието, за да занесат радостните вести на царицата Каушаля. И тази най-добра от жените щедро одарила вестителите със злато, крави и всякакви скъпоценности. Разотишли се и другите, присъствали на събранието, въздавайки почести на царя и царския син. Дашаратха се отеглил във вътрешните покои и там, като повикал Рама, му казал "О, Рама, аз изпълних своя дълг на този свят и всичко, което ми остана е да те възкача на трона. Миналата нощ, о сине мой аз сънувах зловещ сън. Звезди падаха от небето със страшен рев и гръмотевици разтърсваха земята. Прорицателите казват, че звездата на моя живот е влязла в съчетание с враждебни планети на слънцето - Мангала и Раху. Всичко това предвещава на царя ужасно нещастие, заплашващо го със смърт. И в последно време, недобри знамения се появяват навсякъде - в небето, във въздуха и на земята; Тежки времена предстоят за държавата."

"Утре луната ще влезе в създездието Пушя - така казват зездобройците; утре при благоприятно разположение на светилата, ти ще бъдещ възцарен на трона. Затова, когато залезе слънцето ти извърши със Сита необходимите обреди и на легло от трева Куша вие прекарайте нощта в пост и покаяние. И нека в тази нощ твоите приятели бдително охраняват твоите покои, за да препятстват всички беди, които могат да попречат на онова, което трябва да стане утре."

После Дашаратха благословил сина си и напуснал покоите, за да се разпорежда за утрешните тържества. А вестта за избирането на Рама вече се разнесла по столицата и народът на Айодхя възликувал и излязъл на улицата, за да приветства бъдещия цар, който се връщал от чертозите на Дашаратха в своя дом.