Отдалечавайки се малко от града, Рама спрял колесницата и се обърнал към жителите на Айодхя, които продължавали да ги следват и ги увещавал да се върнат обратно. И той ги молил да се подчинят на новия цар, и произнесъл похвала за достоинствата на Бхарата. Но гражданите обявили, че не искат друг цар, освен Рама. Между това, брахмани от Айодхя, прегърбени от бремето на годините, мъдри и учени, се приближили и умолявали Рама да спре и да не ги напуска. И когато принца видял, че почтените старци следват колесницата пешком, слязъл от колата и тръгнал пеш, като беседвал с тях. И когато стигнали до река Тамаса, настъпилата тъмнина ги възпрепятствала да продължат пътешествието. Сумантра разпрегнал уморените коне, напоил ги, изкъпал ги, привързал ги и ги нахранил с трева. Рама със своите спътници се разположил за нощувка.

Тук, на брега на Тамаса, провели те първата нощ в изгнание. Рама и Сита заспали на легло, устроено от Сумантра под дърветата, а коларя със сина на Сумитра бодърствали. до сутринта, беседвайки за великите добродетели на Рама. Когато зората просветляла, изгнаниците се отправили на път, преди да се пробудят гражданите, за да не им позволят да ги съпровождат по-нататък. И гражданите, пробуждайки се вече не намерили Рама на мястото на неговата нощувка, и загубвайки следите му, дълбоко опечалени, по неволя се върнали в Айодхя, в своите домове.

А Рама продължил своя път на юг. Преминавайки през река Тамаса, изгнаниците излезли на голям, надежден път; конете се понесли с бързината на вятър и скоро достигнали свещената река Ведашрути. Наоколо се простирали обработени ниви, и Рама слушал как селяните, работещи по тях говорели помежду си за неговото изгнание.

Минавайки полета, градини и овощни градини, Рама със своите спътници напуснал пределите на Кошала. И, спрял колесницата и се обърнал в посока към Айодхя, събрал длани и произнесъл думи за прощаване. След това той наредил на Сумантра да кара по-нататък на юг.

Те пресекли Хомати, вливаща водите си в океана и продължили без да бързат своя път по приветлива местност, покрай красиви и богати селища, оградени от градини и мангови горички. И стигнали до бреговете на прекрасната Ганг, чиито прохладни и незамътени води текат от далечни планини, стичащи се от небесата по косите на Шива; текат ту стремително, ту мълчаливо, ту по-бавно, там - падайки от високо с див рев, отразяван от остри скали, тук - струящи мирно и величествено, с радостен плясък, сред планини и полета, проблясвайки на слънце като елмаз; текат ту през отломки, огласени от крясъци на ята птици, ту по дълбоки места, минавайки тихи завои, покрити от лотоси и лилии, отнасяйки по вълните си цветен прах и паднали листа от крайбрежните дървета.

Рама излязал на брега на Ганг близо до Шрингаверапура; той спрял за почивка в сянката на орехово дърво на самия бряг на реката; тук той решил да остане до утрото на следващия ден.

Тук пътниците срещанли Гуха, цар на нишалите, стар приятел на Рама; дочувайки за пристигането на изгнаниците, Гуха дошъл на тяхното място за почивка на брега на Ганг съпровождан от съветниците свои и роднини, и приветствайки двамата принца и Сита, им предложил своето гостоприемство и услуги. Рама отвърнал с благодарност на приветливите думи на царя, но отказал да остане при него, казайки му че се е заклел да води от сега живот на отшелник. И тази нощ те прекарали под ореховото дърво на брега на Ганг; И Гуха останал с тях, бодърстващ до сутринта заедно със сина на Сумитра и коларя в близост до ложата на Рама и Сита, съкрушен от печалната участ на благородния син на Дашаратха.

Сутринта Гуха привикал своит съветници и заповядал да доставят здрава и просторна носилка и силни гребци за преход през Ганг. И когато носилката и гребците пристигнали на мястото, Рама се простил с цар Гуха, изпратил Сумантра с колесницата обратно в Айодхя, и поръчал на Сумантра да предаде на цар Дашаратха и цариците вестта за тяхното благополучно пътешествие. След това заедно със Сита и Лакшмана влезли в носилката.

Напътствани от добрите пожелания на Гуха, изгнаниците се спуснали в лодка, движеща се с весла от опитни гребци през широката Ганг. И когато стигнали до средата на реката, Сита, събрала длани в молитва се обърнала към божествената Ганг измолвайки от нея благополучие за сина на Дашаратха и щастливо завръщане след като изминат четиринадесет години.

Приставайки на южния бряг, пътниците излезли от носилката и Рама се обърнал към Лакшмана, призовавайки го зорко да пази Сита в безлюдните гори, през които преминавал пътя по-нататък. По нареждане на Рама, Лакшмана се движел по горската пътека; Сита го следвала, Рама затварял шествието.

И когато изгнаниците изчезнали в гъстата гора, Сумантра, който ги следил с поглед от другия бряг на Ганг, впрегнал конете и натъжен се отправил в обратен път към Айодхя.

Изгнаниците вървели цял ден по пътеките на цветущата и приветлива страна на ватсите. По пътя братята ловували в гората вепри и елени; запасили се доволно с храна, вечерта направили навес под сянката на голямо дърво. В тази нощ Рама бодърствал заедно с Лакшмана, охранявайки съня на Сита. До разсъмване те беседвали, спомняйки си близките, останали у дома; Рама бил обвит от тревога за баща си, отдаден на попечителство над своекористната Кайкеи. Но напразни били усилията му да склони Лакшмана за връщане в Айодхя.

Вечерта на следващия ден те стигнали до свещената обител на Бхарадваджи при сливането на Ганг с Ямуна. Великият мъдрец с почит приел изгнаниците; пренощували при него, сутринта те пак се приготвили за път. Бхарадваджа уговарял Рама да остане и да се засели при него в неговата обител, но принцът търсел по-отдалечено и пустинно място. Тогава мъдрецът му показал пътя към планината Читракута, харесвана от отшелници и разположена на десет кроши от обителта на Бхарадваджа, а местността изобилствала от дивеч.

Простили се с гостоприемния Бхарадваджи, пътниците се движели по брега на Ямуна на запад. И в указаното от Бхарадваджа място те построили от сухи дърва сал и се отправили на него през бързата Ямуна; посред потока Сита се помолила на речната богиня, обещавайки да и принесе жертва хиляда крави и сто съда с вино, когато Рама благополучно се завърне в Айодхя.

След Ямуна те продължили своя път по гората, без да се отдалечават от реката. Сита с Лакшмана вървели отпред, Рама ги следвал; и братята грижливо пазели Сита. По пътя принцесата оглеждала любопитно горската околност, и когато виждала непознато цвете или плод, тя го посочвала, и Лакшмана й го донасял; и Сита питала Рама за названието му. Така те дошли до знаменития свещен банян и тук Сита отново се помолила за благополучното завръщане на Рама.

И те продължили по-нататък; спрели за нущувка на брега на Ямуна. На разсъмване Рама разбудил Лакшмана и Сита. Докосвайки свещените води на Ямуна, те се отправили нататък; и нежния шепот на птиците галел слуха им; дълго вървели те по горската пътека и накрая се приближили до благословената обител Читракута.

"Гледай, о Сита - говорил Рама - как ярко греят в гъстите листа цветовете на дърветата кимшука. Клонките от бхалатак и билв са надвесени към земята под тежестта на цвета и плодовете, и няма кой да ги освободи от бремето им. Виждаш ли, о Сита роя пчели, виещи се над благоуханните цветове? Чуваш ли как сладко пее датюка и отговарящите му пауни? О, мила, ние ще останем тук, в тези красиви места. Погледни, там зад гората се виждат планинските върхове; високо се възвишават скалите на Читракута, подобни на дворци блестящи на слънцето ту като сребро, ту като сапфир, ту оцветени като кръв; от тях се спускат десетки водопади, бързи планинска потоци и ручеи, пробягващи по склоновете от всички страни. А склоновете на планините са покрити от мангови гори, диви ябълки и билки, бамбукови стръкове, лодхри, ююби, тростник, нипа и сусам. Там обитават тайнствени същества - киннари и видядхари, избрали тези прекрасни гори за своите игри; нощем на склоновете на Читракута, като огънчета светят треви и в гъстото бродят хищни зверове - свирепи тигри, хиени и мечки.

Погледни, ето река Мандахини с нейните пъстри островчета и наноси, с несметни ята фламинго и патици по нея, с брегове, обрасли със сенчести дървета и храсти, покрити от множество цветове; стада елени идват тук на водопой, и отшелници извършват тук свои умивания. О, Сита, о Лакшмана, ние ше се заселим в тези чудесни краища и ще живеем тук щастливо, забравяйки за нашите несгоди."

И Рама наредил на Лакшмана да донесе дърво, по-хубаво и здраво. Избирайки подходящо място, те застроили колиба. Когато колибата била готова, покрита с листа от дърветата, здрава и защитена от вятър, Лакшмана убил в гората черен елен и като направили олтар, те принесли жертва на боговете на домашното огнище. Рама прочел подобаващи мантри и молитви. И те влезлив новото си жилища.

В тази хижа, в Читракута Рама, Сита и Лакшмана заживяли щастливо и безметежно.