Десет години преживял Рама със Сита и Лакшмана в гората Дандака, преминавайки от една обител в друга, пазейки благочестивите отшелници от хищни зверове, ракшаси и отровни гадини. А на единадесетата година Рама се върнал в колибата на Суткишна и му разказал за желанието си да посети великия праведник Агастя. Да иде до там, от колибата на Суткишна било недалеч - само един ден и още един ден. Суткишна показал пътя на Рама, и тримата се отправили на път. Агастя с радост посрещнал великия Рама, неговата съпруга и брата, и подарил на Рама скъпоценното оръжие на бога Вишну - лък, точни стрели, святкащи като слънце, могъщ меч в златна ножница, остра тежка секира - и казал: "Нека бъдеш непобедим, доблестни Рама, в битките с враговете."

Рама с благодарност се поклонил на благочестивия и щедър старец и попитал: "Покажи ми, подвижнико, такъв край, където ние бихме могли да живеем в мир и доволство. Останаха ни още четири години да живеем в горите, а ние се уморихме много от многолетно странство." - "Недалеч от тук, отвърнал Агастя , има място, което хората наричат Панчавати. Там има прекрасна гора, пълна с цветя, плодове и корени. Наблизо тече пълноводната Годавари, а по бреговете й бродят елени и птици." Той показал на Рама пътя към Панчавати и Рама със Сита и Лакшмана тръгнали натам да си търсят покрив.

Дълго вървели те по горския път през целиия път над тях летял огромен ястреб. "Кой си ти?" - попитал го Рама и ястребът с приятен глас отговорил "Аз съм приятел на твоя баща, и ме наричат Джатаю. Аз ще ти помагам, ако поискаш това и ще охранявам Сита, когато си настрани." Рама радостно прегърнал приятеля на баща си, могъщия ястреб Джатаю и с весела душа продължил своя път към Панчавати.

Скоро те пристигнали в указаното от Агастя място, и Рама казал на Лакшмана: "О Лакшмана, ние дойдохма до Панчавати. Върви, мили братко и избери недалеч от водата красиво равно място, с цветя, треви и сенчести дървета."

Лакшмана бързо намерил такова място на брега на Годавари, насякъл дълги прътове, набрал треви и листа и събрал красива колиба със здрав покрив и равен под. После Лакшмана се умил в реката, набрал от гората плодове и корени и ги донесъл в колибата. И Рама му казал: "Аз съм доволен от тебе, о Лакшмана. Ти се потруди добре и тук наистина е прекрасно - светла река, цветуща гора, разни плодове и корени, гъски, лебеди, патки, елени. Тук ние ще живеем с нашия могъщ приятел Джатаю подобно на небожители в небесни чертози. Приеми, Лакшмана моята прегръдка като награда, защото нямам нищо повече."

Мирно преживяли те в гората Панчавати лятото и есента, и настъпило желаното зимно време.

Веднъж сутринта старшият син на Дашаратха отишъл до прекрасната река Годавари, за да си умие лицето и тялото в нейните води. Смиреният син на Сумитра, благочестивия брат на Рама, тръгнал по неговите следи и казал: О сладкодумни братко, настъпи време, което винаги е било любимо за тебе. Земята се пълни със зърно, водата в реката се освежава и огънят в огнището става желан. Хората събраха от полето оризовите зърна и се очистват от греховете, принасяйки на боговете жертви, поменаващи техните предци и празнуващи идването на новата година. Селищата са пълни със зърно, мляко и масло. Покрит със сняг и далеч от слънцето е Владателят на Снеговете - Химават. И слънцето на обед грее меко, не ни примамва сянката и речните води; дните станаха прохладни, а горите - пусти, и лотосите увяхват от студа. Тъмни и дълги станаха нощите, лунният лик е покрит от мъгла, и лунната светлина вече не изглежда приятна. И прекрасната Сита побледня и вече не е толкова красива, както преди. Неяркото слънце, покрито от облаци, стана подобно на луната и ликът на земята става по-бледен. И нашият беден брат Бхарата, честен, праведен и могъщ, се изтезава със сурово покаяние, изкупвайки греха на майка си Кайкеи. Казват, че хората не следват бащите си, а майките си, но за Бхарата това не може да се каже. Как можа Кайкеи, майката на Бхарата, жената на Дашаратха да тръгне по пътя на злото и неправдата?"

Така нареждал добрия Лакшмана, вървейки по следите на старшия си брат, и Рама, не хранещ зло към Кайкеи му казал: Не съди, братко така строго Кайкеи, тя ни е втора майка. По-добре да побеседваме за брат си, за управителя на царството Кошала. И макар да не ми изменя твърдостта на духа, аз все пак ставам по-силен, спомняйки си за любимия брат. Спомням си ласкавите му думи, свиващи сърцето и радост изпълва душата ми. Кога ще се срещнем с благородния Бхарата и смелия Шатругхуна?!".

Рама и Лакшмана, водейки такива разговори, дошли до реката, умили се във водите й, и с чисти души и тела, се върнали в своята обител.

В това утро, покрай колибата на синовете на Дашаратха минавала ракшаската Шурпанакха, сестра на злобния Равана, повелител на всички ракшаси по земята. Тя видяла благородния Рама и я обхванала непреодолима страст. И пожелала Шурпанакха да стане негова съпруга. Кръвожадната Ракшаска била страшна и отвратителна, а младият Рама прекрасен като сребрист месец по пълнолуние; Станът му бил тънък и строен, а ракшаската Шурпанакхи имала огромен провиснал търбух; на главата на принца се виели красиви коси, а на мерзката Шурпанакхи - червена сплъстена грива; гласът на Рама бил напевен и благозвучен, а на ракшаската- пронизителен и скрипящ. Но голямата любов - пречупила тя Шурапнакха и я лишила от разсъдък, когато ракшаската видяла Рама, прекрасен като бога на любовта Кама, млад воин с лъвски гърди, могъщи ръце, с големи продълговати като листчета на лотос очи.

Опиянена от любов, Шурапанакха се приближила към колибата и попитала Рама: "О могъщи мъжо, прекрасен и желан, защо си тук, в този край, където бродят безпощадни ракшаси, поглъщаши месо? Кажи ми, какви несгоди са те довели в тези пустеещи гори?"

Съчувствените думи на безобразната ракшаска не разгневили Рама и той й разказал искрено и правдиво за това, как му се наложило да замине от Айодхя със жена си и брат си, и как много години са скитали по горите. А после Рама попитал: "Сега, жено, кажи ми истината, коя си ти защо си дошла при нас?"

Непреодолима похот съвсем замътила съзнанието на Шурпанакха и тя без да крие, казала на Рама: "Аз ще ти кажа, Рама, цялата истина. Аз съм ракшаска и се казвам Шурпанакха. Непобедимият Равана - нашият владетел - ми е роден брат. Аз мога да приемам всякакъв образ и превъзхождам по сила всички ракшаси, дажа много от братята ми се боят от моята сила. Аз бродя по горите, плаша до ужас хората и се храня с човешко месо. Но аз те видях днес и се влюбих в теб като в мъж. Така, че стани от днес мой мъж и ме погледни с любов! За какво ти е на тебе измъчената и уродлива Сита? Тя никак не е достойна за тебе. Аз днес ще я изям за вечеря, а после ние ще тръгнем с теб като щастливи съпрузи и ще пребродим всички земни гори и планини.

Спокойно изслушал благородния Рама глупавите и самохвални думи на Шурпанакха, попаднала в мрежите на коварния Кама, и отоворил с усмивка: "О благочестива ракшаске, аз вече съм женен и Сита е моя любима съпруга. Нима ти с твоите велики достоинства ще се съгласиш да си втора жена и във всичко да се подчиняваш на Сита? Но ето пред тебе има воин, моя брат Лакшмана. Той е смел, красив, обладава могъща сила и тъгува в гората без съпруга. Той ще съумее по достоинство да оцени твоето благонравие и прелест. Помоли го да стане твой мъж и с него няма да се опасяваш за съперници.

И така зажадувала за любов кръвожадната Шурпанакха, че когато Рама й отказал да стане неин съпруг, тя се обърнала към Лакшмана и казала: "Наистина, ти си млад, красив, силен и достоен да бъдеш мой съпруг. С мен, Лакшмана, в тези затънтени гори, ти ще бъдеш щастлив!"

Лакшмана с усмивка отвърнал на ракшаската, обхваната от страст: "Не съм ти прилика, красавице, станал съм на слуга - служанка. Аз съм само роб на моя старши брат. О, прекраснолика девойко, на тебе ти подобава да бъдеш царствена съпруга. Отхвърли страха си, ще бъдеш младша цена на благородния Рама и твоята любов ще го отвърне от старата и уродлива Сита. О чаровнв Шурпанакха, нито един мъж на света не може да съхрани любов към простосмъртна, бидейки редом с тебе!"

Така убеждавал Лакшмана Шурпанакха, загубила главата си от страст и ракшаската повярвала всичко до последната дума. И тя казала на Рама: "Твоят красив брат каза вярно, но защо ти през цялото време гледаш не към мен, а към своята уродлива Сита? Е, добре, аз пред очите ти ще я изям днес, освобождавайки се от съперницата и ние с теб ще бъдем щастливи."

С тези думи обезумялата от любовно желание ракшаска се нахвърлила към Сита, но Рама я удържал с могъщите си ръце и разгневен казал на Лакшмана: О сине на Сумитра, какво толкова да се смеем на това глупаво горско чудовище. Шурпанакха не може да разбере шегите. Трябва да пожалим Сита, тя почти не диша от страх. Накажи, братко мой това похотливо страшилище.

И тогава Лакшмана измъкнал острия си меч и отрязал носа и ушите на ракшаската. Кръв заляла лицето на Шурпанакха; страшно ревейки от болка, тя се хвърлила към гората при своите братя за да намери при тях утешение и защита.