Там, в просторните дворове, Хануман видял неукротими и бързи коне - пъргави, бели и черни - и могъщи слонове, добре обучени, несъкрушими в бой; превъзходни коли и колесници, украсени с изображения от слонова кост, злато и сребро, обвесени със звънчета и покрити с лъвски и тигрови кожи; и мрачни ракшаси, охраняващи покоите на Равана. Той видял градини с възхитителна постройка, предназначени за дневен отдих, увеселителни беседки, поляни за за пауни и езера за лебеди; а в дворцовите покои, благоухаещи от сандал и агуру, огласени от звуците на лютня и раковини, като шум от морски вълни, и озарени от красота прелестни деви - перли сред жените, той видял златни ложи и асани, скъпоценни съдове; навсякъде бродели разнообразби питомни животни и птици.

Хануман видял там чудната колесница Пушпака, която Хануман отнел от брат си, Кубера, бог на богатството, украсена с блестящи скъпоценни камъни както небесната твърд е украсена с луна и планети, и способна да лети по небето с бързината на вятъра, подчинявайки се на волята на кочияша. Тя била тъй огромна, че на нея можели да се поместят гори и планини, дом от сапфири и изумруди с с кристални и златни прозорци, със златни стъпала, с изкусни изображения на птици и змии, вълци и слонове от сребро и корали, прекрасно изваяна богинята Лакшми, богинята на щастието, седяща при езеро с лотос в ръка.

Претърсил колесницата и не намерил в нея Сита, Хануман продължил по-нататък. И видял пред себе си великолепен чертог, озарен от светилници и факли с великолепни прави колони, възнасящи се към небето, с поставки и арки, кристални тераси, стълби, обкичени със скъпоценни камъни, със стъпала от слонова кост, корали, сребро и злато. И вятъра донесъл до Хануман аромат от благовония, вино и ястия му прошепнал: "Влизай, Равана е тук!"

Когато на края на нощта сина на Вятъра влязъл в покоите на властелина на ракшасите, той видял хиляди жени с небивала прелест и красота.

Изнурени от вино и танци, те всички спяли на пода и на ложите, покрити със скъпоценни тъкани; косите им били разпуснати в безпорядък, дрехите разхвърлени, украшения - гривни, пояси, перлени огърлици били разпиляни по пода, цветните венци били разкривени и стъпкани, и били те млади деви, подобни на лиани, скъсани от дървото и настъпени от слонски крака. В махмурлук от вино и любов, те били потопени в сън, положили глави една на гърдите друга, или на бедрата, или на гърба, прегърнати, или с ръце под главата, или със сплетени ръце, като гирлянди се оплитали прекрасните им тела. Ветрец пробягвал и леко приповдигал леките им дрехи.

И на местата, отделени за ядене и пиене, Хануман видял остатъци от разкошно пиршество: месо от биволски гърди, от елени, патици, пауни на златни подноси, козе и заешко месо, и риба - всичко приготвено от изкусни готвачи и различни плодове; златни съдове и кристални купи били пръснати навсякъде; едни - пълни с мед, превъзходно вино и напитки от сладки плодове и цветя, други - наполовина отпити, празни и изоставени.

Хануман се вглеждал в лицата на красавиците, присвили очи като лотоси със затворени нощем цветни литстчета. Тук имало млади ракшаски и чуждоземни принцеси, пленени от Равана, дъщери на могъщи раджи и брахмани, дайти, гандхарви и наги. Някои от тях били отвлечени от Равана със сила от роднините си, а други сами дошли при него и станали негови жени; и нито една от тях не била омъжена на сила за Равана, всички те били покорени от достоинствата му. Но Сита не била сред тях!

Оглеждайки огромния покой, озарен от светилници и потопен в безмълвие, Хануман видял по средата възвишение от слонова кост, злато и лапис-лазур, с голям балдахин, и на това възвишение - златно ложе, покрито с овнешки кожи. На ложето почивал спящият Равана, повелител ба ракшасите и радост за техните дъщери, исполин, подобен на облак при залязващо слънце. И като го видял, внезапно Хануман се сепнал в уплаха; но после, качвайки се до средата на стълбата, се спрял, за да огледа владетеля на Ланка, подобен на спящ тигър.

Той видял огромната му глава, увенчана със златна диадема и украсена със святкащи обеци, широките му рамене, ръцете му, подобни на боздугани, или петоглави змии; в краката му Хануман видял спящи жени и танцьорки, прехърнали и притискащи към гърдите си лютни, флейти и тимпани, както майка - любимо дете. И отделно от всички на богато ложе той видял жена с прекрасен облик, сияеща като злато и украсена с редки скъпоценности. Хануман помислил: "Това трябва да е Сита" - и мислейки така, той плеснал с ръце, целунал опашката си, издал радостен вик, излетял на стълбата, поддържаща свода, до самия таван, и скочил надолу проявявайки маймунската си природа.

Но като се вгледал, той си казал: "Това не може да е Сита. Вярна на Рама, тя не би участвала в пир и не би спала тъй близо до Равана." Тази, която сина на вятъра приел в началото за Сита, била царица Мандодари, любимата жена на Равана, господарка на вътрешните покои.

Убеждавайки се в своята грешка, Хануман възобновил търсенето на похитената съпруга на Рама, но претърсвайки всички домове в Ланка и двораца на Савана, оглеждайки беседки и спални, той не намерил Сита. И Тогава, обзет от тревога, той помислил: "Сита, навярно вече не е между живите. Чиста и добродетелна, тя е убита от този владетел на ракшасите, черпещ радост от нечестиви действия." Напразни бяха моите усилия. Срока, който ми назначи цар Сугрива мина. Уви! Какво ще ми кажат маймуните, когато се върна? Те ще ме попитат видял ли съм дъщерята на Джанака в Ланка, а какво ще им отоворя? Какво ще каже стария Джамбаван, какво ще каже Ангада? На какво наказание ще ме подлижи гневния Сугрива?

Но упорството е извор на сполука; наистина, упоритият винаги постига целта си. Аз ще претърся всички места, които още не съм видял. Отново ще претърся домовете, и беседките, и градините, и пътищата и каляските.

И той отново се впуснал да търси, оглеждайки дворци, храмове, многоетажни здания, дълбоки подземия, скачайки по покриви и спускайки се на земята, бягайки и спирайки, отваряйки и затваряйки врати, входове и изходи, - и нямало в чертозите на Равана пространство широко четири пръста, което да не е видял мъдрия вожд на маймуните. Той огледал домовете на знатни и планински пещери, гори и градски улици, хълмове и езера - той видял навсякъде множества ракшаси, мрачни и безобразни, но никъде не видял Сита.

Тогава го обзело отчаяние: "Аз претърсих планини и реки, гори и блата, целия остров и град и никъде не намерих дъщерята на Джанака. Царя на ястребите Сампати каза, че Сита е отнесена от Равана на Ланка. Защо тогава не я виждам тук? Навярно когато Равана е летял по въздуха, я е пуснал от ръцете си и тя е паднала в морето. Или той я е убил тук, защото е пазела съпружеска вярност и е била изядена от злите му жени.

Какво да правя сега? Аз не мога да се върна при маймуните. Ако кажа на Рама, че Сита я няма, той ще умре от мъка. Тогава ще умре и Сугрива и всички негови поданици ще сложат ръка на себе си, и ще опустеят планини и гори, и ще изчезне от лицето на земята племето на маймуните. Не, аз никога няма да се върна оттук в Кишкиндха, без да съм видял дъщерята на Джанака. Аз ще стана отшелник и ще живея в гората, хранейки се с плодове и корени и ще спазвам сурови обети. И като направя свой погребален огън, ще вляза в пламъците. Или ще се хвърля във водата; и така славата ми е загинала, защото не съм намерил Сита, Или ще убия злодея Равана, като отмъстя за нея и за себе си."

После помислил: "Аз трябва отново и отново да претърся Ланка. Ето, има голяма ашокова гора, още неогледана от мен. Ще вляза в нея". И като помислил това, се приближил до свещената гора, бдително пазена от ракшаси.