Рамаяна 6_07

Маймуните при стените на Ланка

Рама и Лакшмана, Хануман - сина на вятъра, Джамбаван - царя на мечките, Вибхишана - доблестния ракшас, Ангада - сина на Валин, Сушена със своите приятели, Нала, Шарабха, Кумуда и други вождове се събрали на съвет: "Ланка, твърдината на Равана, непристъпна даже за богове и гандхарви, исполини и наги, е пред нас. Ние трябва, за успеха на нашето дело да помислим за предстоящото и да приемем решение."

Вибхишана казал: "Моите съветници - Анала, Панаша, Сампати и Прамати - превръщайки се в птици - прелетяха над Ланка, и огледали приготовленията на врага, се върнаха обратно. О Рама, знай, че източната врата се защитава от Прахаста, южната - от могъщите Махапаршва и Маходара; Индраджит, синът на Равана, с отбрани войни защитава западната врата, а самият Равна със своите съветници и безбройна рат отбранява северната врата. Войската, останала в града е възглавявана от Вирупакша. Десет хиляди слона, десет хиляди колесници, двадесет хиляди конници, и куп ракшаси, могъщи вождове с несметни дружини отбраняват Ланка.

О Рама, не се гневи на мен и не мисли, че искам да те заплаша, изброявайки силите на неприятелските войски; аз само искам да се усили гнева ти срщу Равана. Ти можеш, да надделееш в битка пред самите богове. С твоята могъща войска ти ще разгромиш Равана и ще го сразиш в боя."

Когато Вибхишана казал тези думи, Рама се обърнал към вождовете и им заповядал: "Нека Нала с войската си застане против Прахаста на източната врата; Нека Ангада, синът на Валин със силен отряд противостои на Махапаршва и Маходара при южната врата; през западната врата нека се приближи към града Хануман, сина на Вятъра с несметна войска. Аз със сина на Сумитра ще ида на пристъпа към северната порта, ще ида да съкруша Равана - този, който със сила, дарена от боговете, погубва богоравни и светии и притеснява народи. Могъщият цар на маймуните, повелителят на мечките и младшия брат на владетеля на ракшасите ще оглавят войската в средата на нашия строй."

Казвайки това и нареждайки войските да се подготвят за битка, Рама в съпровод на Лакшмана и Сугрива и много маймунски вождове, при залеза на деня се покачил на върха на планината Субела. Там те провели нощта, а на сутринта пред погледа им от високо, се открила Ланка, обкръжена от златно сияние, на върха на планината Трикута, сякаш висяща във въздуха, непристъпна, недостижима даже в мисълта. Ланка, обградена от златни и сребърни стени, украсена с великолепни врати, подобни на бели облаци, и прекрасни дворци, блестящи на слънце с покриви, над които се издигал като корона хилядоколонния чертог на Равана, подобен на божествената планина Кайласа. И гледайки този богат и процъфтяващ град, пълен със съкровища, блестящ от красота, и подобен на обител на безсмъртните, Рама се изпълнил от изумление.

Спускайки се от планината, синът на Дашаратха огледал войската, построена за битка, и отдавайки разпореждане, той със своя лък се отправил към стените на Ланка. Вибхишана и Сугрива вървели по петите му, и зад тях следвали Хануман и Джамбаван, царя на мечките, и Нала, и Нила, и Лакшмана, и след тях се движела цялата огромна войска от маймуни и мечки, покриваща земята на мноо йоджани наоколо.

Скоро те стигнали до града на ракшасите, и войската по думата на Рама, спряла на подстъп към Ланка. Рама застанал пред северната врата. Там видял тълпи ракшаси, облечени в ризници, въоръжени с лъкове, копия, мечове, брадви и боздугани. И пристигайки до източната врата, Нила, предводител на маймунска войска, застанал насреща й заедно с Майнда и Двивида. Могъщият Ангада, съпровождан от Ришабха, Гавакша, Гайя и Гавайя, се насочил към южната врата, а Хануман разположил отрядите си срещу западната врата. Сугрива, Джамбаван и Сушена стояли непоколебимо под стените на Ланка, с главните сили на войската; а Лакшмана и Вибхишана по дума на Рама обхождали строя от врата към врата, давайки наставления и ободрявали войницитв.

И тези подобни на тигри маймуни стояли, поклащайки дървета и скали, със свиреп облик,готови да се сражават. Едни от тях били равни по сила на десет слона; други били десет пъти по-силни, и още други - сто пъти по-силни. И имало такива, чиято мощ била неизмерима.

И удивително и безпримерно било тяхното скупчване под стените на Ланка, като скакалци покрили те околността и стотици и хиляди се стремили към стените на крепостта, стичайки се от всички страни, пълнейки земята и въздуха със силен и ужасяващ шум, подобен на рева на морската стихия. И от шума се тресяла цялата Ланка с нейните стени, хълмове и градини. Едни се движели покрай стените около Ланка, други се движели във всички посоки; като вълни на голям водовъртеж, те като облак обвили склоновете на планината.

Пълчища маймуни обхванали Ланка в кръг, така, че даже вятър не можел да проникне в града. И ракшасите с тревога и изумление гледали от стените неизброимата вражеска войска, обсадила Ланка.

Но преди да поведе маймуните в пристъп, Рама, следвайки съвета на мъдрия Вибхишана, повикал Ангада и му казал: "О благородни, иди сега при десетоглавия и му предай моите думи: - Аз преминах океанската бездна и обсадих твоя град. О ти, щеславни оскърбител на богове и гандхарви, апсари и змейове, светии и царе. Срокът на твоето могъщество, дадено ти от всевишния Брахма, изтече. Аз стоя при вратите на Ланка и животът ти е в мои ръце. Ако ти, о най-лош от бродещите нощем не ми върнеш дъщерята на царя на Митхила, аз ще раруша твоя град с моите стрели и ще избавя света от ракшасите. Аз ще те пощадя, ако се предадеш на моята милост. Царство Ланка ще бъде прието от благочестивия Вибхишана, нашия съюзник Ти, нечестив и безразсъден, избрал глупци за свои съветници, не си достоен да царуваш нито за миг. Сражавай се, ракшасе, призовавайки цялата си сила и мощ. Пронизан смъртно от стрелите ми, ще получиш мир - това ще е благо за тебе."

Изслушвайки тези думи на Рама, синът на Тара се извил като огън в небето и, прелитайки през крепостната стена, се спуснал на земята право пред Равана, заседаващ в обкръжението на своите съветници. И падайки от небето, като мълния, доблестния Ангада застанал пред повелителя на ракшасите и му казал: "Аз съм посланик на Рама, цар на Кошала, прославен със своите подвизи. Ангада се казвам и съм син на Валин; не зная, чувал ли си за мен. Рама, потомък на Рагху, ти казва: Излез на бой, о нечестиви и докажи силата си. Аз ще те убия с твоите синовем роднини и приятели, тебе - врага на богове и данави, гандхарви, змии, светии и демони. И когато те убия, трите свята - небе, земя и подземно царство, ще получат покой и избавление от беди. Вибхишана ще получи всички твои богатства и ще стане цар на Ланка. Само ако се склониш пред мен и ми отдадеш почест, и ми върнеш дъщерята на царя на Митхила, аз ще те пощадя."

Когато този маймунски вожд казал тези думи, владетелят на бродещите в нощта изпаднал в небивала ярост и заповядал на съветниците си: "Хванете този безумец и го убийте на място!" Тозчас четирима свирепи и мрачнолики ракшаси хванали смелия Ангада за ръцете. Но виждайки хватката им, синът на Тара, с движение на ръцете ловко се измъкнал, отхвърлил ги от себе си като хлебарки и с един скок излетял на покрива на двореца, възвишаващ се като планински връх. И, събаряйки стряхата от двореца на Равана, и силно извиквайки името си, той изревал застрашително и се извил във въздуха; и, хвърляйки ракшасите в смут и униние, пълнейки с ликуване сърцата на маймуните, той се върнал на страната на Рама, спускайки се при своята войска.

И Рама, обиколен от маймуните, издаващи радостни крясъци, подал знак за начало на битката. По заповед на Сугрива, Сушена тръгнал да обиколи войските от врата до врата, както ясен месец - звездите в нощта. И ракшасите в тревога видяли, че цялото пространство между крепостната стена и рова се запълнило в миг от маймуни и те вече на тълпи лазят по стените. Вдигнал се оглушителен рев, сякаш е часа на края на света; и ракшасите, хващайки оръжие, се приготвили да се отбраняват.