Индраджит, гледайки неподвижните тела на Рама и Лакшмана, се преизпълнил с радост и казал: "Могъщите братя, синовете на Дашаратха, убили Кхара и Душана, сами бяха убити днес от моите стрели. Този, който всяваше тревога в сърцето на баща ми и лиши от покой прекрасната Ланка, прие смъртта от моята ръка. Сломена е мощта на нашите врагове - горските скитници". И, заплашвайки вождовете на маймуните, синът на Равана поразил с девет стрели Нала, пронизал Майнда и Двивида с по три стрели всеки, една стрела забил в гърдите на Джамбаван и десет изпратил в сина на вятъра; и по две стрели той изпратил към Гавакша и Шарабха и с безбройни облаци стрели обсипал маймуните Сугрива и Ангада, сина на Валин.
Насочвайки дъжда от стрели към маймуните и уплашвайки ги със силата на своето оръжие, синът на Равана казал: "О ракшаси, погледнете тези братя, приковани от моите стрели към земята, пред погледа на своите войски". И ракшасите, виждайки Рама и Лакшмана, прострени неподвижно на земята, ги сметнали за мъртви и издали тържествуващ рев и прославили сина на Равана. И гордият Индраджит с победа се завърнал в Ланка.
Възвърнал се с отрядите в града, Индраджит се представил пред баща си; пристъпил към него със събрани длани, той му казал за гибелта на Рама и Лакшмана. Чувайки, че врага му е убит, Равана скочил от мястото си и с голяма радост прегърнал сина си. И като го целунал по главата, Равана го попитал как се е случило това, и Индраджит му разказал за битката. Тогава, утешен от този разказ, повелителят на ракшасите прогонил от сърцето си тревогата, и прославил подвига на сина си, Индраджит.
А маймуните между това, обиколили в пръстен синовете на Дашаратха, застанали на стража над телата им, за да не допуснат враг да се приближи към тях. Хануман и Ангада, Нила и Сушена, Кумуда и Нала, Джамбаван, Ришабха, Рамбха и други, въоръжени с дървесни стволове, застанали наоколо в близък строй, бдително и зорко оглеждайки всички страни наоколо.
Дълго лежали братята без да се движат на бойното поле, пазени от маймуните. Накрая Рама се свестил, могъщото му тяло превъзмогнало вредата от безбройните рани. Виждайки брат си, пронизан от стрели, покрит с кръв, прострян в безсъзнание на земята, Рама, поразен от мъка извикал: "За какво ми е да живея, защо ми е да връщам Сита, ако аз виждам брат си паднал на бойното поле? Как ще се върна без него в родния дом? Какво ще кажа на майка му, Сумитра, жадно чакаща връщането на сина си? Как ще я утеша? Горко ми! По моя вина падна Лакшмана, верния ми брат, който ми беше помощ и утеха в дните на несгода. О Лакшмана, както ти ме последва в изгнание, така и аз ще те последвам в обителта на Яма! Аз не съм достоен да живея. Загина доблестният Лакшмана. Няма да изпълня обещанието, което дадох на Вибхишана, и той няма да стане цар на ракшасите. О Сугрива, събери войската и напуснете Ланка! Без мен ще бъдеш разбит от Равана. Върви скоро през моста, връщай се в Кишкиндха. Никой друг не би направил това, което ти направи в този страшен бой. И Ангада се би смело, и Майнда, и Двивида, и Гавайя, и Гавакша, и Шарабха - всички се сражаваха за мен, без да щадят своя живот. Но Сугрива, човек не може да победи съдбата. Ти, о благородни мой приятелю, направи всичко по своите сили. И всички вие, о най-добри от маймуните ми бяхте верни приятели. Сега ви освобождавам от думата, която сте ми дали; Оставете ме из си идете във вашите родни страни!"
И, слушайки тези нареждания на сина на Дашаратха, маймуните проливали обилни сълзи. В това време Вибхишана, с бозгуган в ръка, ободрявайки войската се приближил до мястото, където лежали Рама и Лакшмана. И като го видели, бързо приближаващ се подобно на буреносен облак, маймуните го помислили за Индраджит, и от страх побягнали от него.
Сугрива, удивен, говорил: "Защо тази войска, развълнувна като море в буря, се носи наоколо в смут и объркване? Хвърляйки оръжието, с облещени от страх очи, войните се разбягват на всички страни, без да се огледат, препъвайки се и прескачайки падналите".
Между това Вибхишана, се приближил с боздуган в ръка и поздравил царя на маймуните. Като го видял, Сугрива казал на стоящия наблизо Джамбаван: "Това е Вибхишана, от неговия вид най-добрите от маймуните, уплашени се разбягаха, като го помислиха за Индраджит. Върви, Джамбаван, спри бягащите и им кажи, че Вибхишана идва!" И царя на мечките се подчинил, и спрял бягството на маймуните, вразумил ги и ги успокоил.
Благочестивият Вибхишана, виждайки Рама и Лакшмана, пронизани от стрели, се натъжил и плачейки, се разтърсил натъжен. "Ако тези ракшаси прибягват до коварни уловки в боя, биха победили и най-смелите юнаци. Моят нечестив племенник погуби тези, на чието могъщество аз разчитах. Уви! Дойде края на моите надежди за царство! Врагът Равана победи!"
Сугрива казал на Вибхишана: "О предан на справедливостта, утеши се! Не се съмнявай, че ще бъдеш цар на Ланка! Двамата юнаци - и Рама и Лакшмана са живи и ще се оправят от раните си." И като се обърнал към Сушена, Сугрива казал: "Върви при своите войни, вземи със себе си Рама и Лакшмана, и когато те дойдат в съзнание, се върнете с тях в Кишкиндха. Аз ще остана тук и когато убия Равана с неговите синове и приятели, ще върна на Рама дъщерята на Митхила." Сушена възразил на царя на маймуните: "В минали дни, аз видях войната между богове и демони. Тогава данавите, прибягвайки до магия, нанесоха на небожителите смъртни рани. Но Брихаспати, божествения мъдрец възкреси загиналите със заклинания и треви. Има целебни треви в планините, има вълшебни заклинания, с които можем да излекуваме раните на синовете на Дашаратха. Но на кого са те известни, тези треви и заклинания?" А докато той говорил, внезапно се появил вятър, и бурни облаци, святкащи с мълнии се появили на небето. И този вятър развълнувал дълбините на морето и разтърсил планинските върхове. И маймуните видели в небето великия цар на птиците - Гаруда, син на Вината, приближаващ в стремителен полет. При неговото приближаване, змиите на Индраджит, превърнати в стрели чрез магическа сила, изскочили от страх от телата на Рама и Лакшмана и се скрили в земята. Гаруда, като се спунал близо до ранените, поздравил Рама и пипнал лицето му. И когато Гаруда докоснал с перата си техните рани, раните зарастнали в миг на окото, и силата и паметта им се върнала. Двамата юнаци станали на крака, и двамата почуствали, че силата им е пораснала неизмерно. И Рама казал на дивния изцелител: "По твоя милост ние св избавихме от голяма беда. Ти ни подари живота, като втори баща и сърцето ми е изпълнено с благодарност към тебе. Кой си ти, с прекрасен облик, увенчан с цветя, в блестящи одежди, непокрити със земен прах?"
Царя на птиците му отговорил: "О потомко на Рагху, аз съм твой приятел, Гаруда, повелител на пернатите и заплаха за змиите - децата на Кадру. Като чух за твоята беда, аз долетях дотук с бързината на вятъра, за да ти помогна. Никой друг освен мен - ни боговете заедно с гандхарвите, нито могъщите асури, нито маймуните - не могат да спасят този, който е смъртно ранен от магическите стрели на Индраджит: това не са стрели, а страшни отровни змии, превърнати в стрели чрез силата на магия. Ти си слушал, о Рама за вечната вражда между Вината, богинята на небосвода и децата на Кадру, извиващи се на земята. Боговете са ми дали великата власт над потомството на Кадру, някога чрез долна измама тя поробила моята майка; змиите треперят и търсят спасение в бягство при моето появяане. Аз излекувах тебе, о сине на Дашаратха, но от днес бъди внимателен: пази се от коварството на ракшасите! Те са коварни по природата си; ти, простодушния разчиташ в битката само на силата и смелостта си."
Казвайки това, Гаруда прегърнал Рама и промълвил: "Ти ще победиш в тази битка. Врагът ти ще падне от твоята ръка, Ланка ще бъде покорена от тебе, и отново, с върнатата Сита, ти ще се върнеш щастливо в Айодхя. Прощавай!" И като обходил маймунските вождове и прегърнал и тях, Гаруда се извисил в небето, покривайки го с крилата си, и скоро се изгубил от поглед.
А маймуните, виждайки синовете на Дашаратха изцелени, закрещяли радостно, като лъвски ръмжали. И забили барабани, затръбили раковини, и маймуните, измъквайки дървета от земята за предстоящата битка, отново се насочили към стените на Ланка със заплашителен за ракшасите рев, подобен на гръмотевичен грохот от буреносен облак.