Малко за езика
(не мога да обясня = не разбирам)
Без съмнение най-популярната магия е езика, какъвто и да е той.
Замислял съм се върху езика, защото програмата, която пишех се определя като програмен език.
Представях си думите в езика като точки в равнина, подобно на звезден куп.
Опитвах се да разсъждавам независимо от конкретния език.
Ядрото е съставено от няколкостотин думи с много стар произход,
имено по ядрото етимолозите изследват езиковите фамилии. То е съставено от думи,
означаващи добре различими елементи от природата. Базовите точки (няколко думи)
от ядрото образуват и пантеон, било то в Индия, Полинезия или Гърция.
Веднага след тях се намират думи означаващи все така обикновени (физически) предмети
или роднински отношения. По този начин думите формират "магическо" множество. Магията
е в това, че един езиков израз може да бъде превеждан от един конкретен език
в друг, или пък асоцииран с друг израз в същия език.
(В наши дни способността за превод продължава да играе определяща сила, например понятието
"тензор" в науката се определя чрез начина, по който се преобразува при преход
от една координатна система в друга).
Така възникват митологията и литературата. Забележете, че тук говорим за "малкия език",
тоест за ядрото. С времето около ядрото се появяват хиляди думи (и фрази) с абстрактен
смисъл, които привидно обогатяват езика, но всъщност не се съобразяват с неговата магия-
способност за превод и леко разбиране.
Ето една илюстрация за
добър превод:
някакъв превод:
лош превод:
В програмирането превода е възлов проблем.
Той се означава току с думата DRIVER (доста мътна дума),
току с думата INTERFACE (също неясна) или други подобни.
Но във всички случаи програмиста е поставен в положението
да работи 90% върху интерфейса и и 10% за собствените функции на програмата.
Тъй като моята програма трябваше да преведе 100-тина функции, така,
че те да са достъпни от по-горно ниво, без да претрупват менюто и бутоните,
се наложи да напиша въпросния програмен език. Тогава забелязах, че езикът
е изключително мощен и полезен инструмент...
Горният поглед върху езика, разбира се, е доста наивен. Нарисувах всичко плоско,
за да бъде видяно върху плосък екран. Прецизно погледнато, думите образуват
собствени измерения в езиковото пространство, тъй като
Всяка дума разделя света на две части:
- Едната част е тази, която думата означава.
- Другата част е всичко останало.
Така езикът представлява N-мерно виртуално пространство,
където N е броя на думите в него. Но за това по-добре да говорим отделно...